Най-накрая се появи и невъзможното! Родно, българско! Поради високоразложителните си за Обществото особености и като реален принос в най-унизителната, ужасяваща графомания някой го предложи- друг го удостои с „Букър”. Сега може да сме спокойни. Българите, от падането си в най-гъстата и воняща словесна кал (Калчев, Филипова, Терзийски)  сме отново горди поради бездънното гмуркане само надолу в мръсотията –с помощта на нечие травматизирано от бездарие, омерзително (без)съзнание, разпищолено отново да доказва колко (българите) сме жалки, а другите-велики.

Моят стоматолог д-р Пеев спомена мимоходом заключението си от досега с „романа”: „Препоръчвам ти дори да не се докосваш до този вреден и отвратителен боклук!” Той вече бе прочел няколко мои книги и навярно бе загрижен да не си навредя. Същата многозначителна констатация бе направена и от други подлъгани от рекламата невинни жертви- ерудирани българи. Но-поумнели постфактум! 

Наистина. От страниците на „Времеубежище” се зъбят  уродливи дементи и нелепо си прехвърлят ролите. Действие и „развръзка” не търсете- няма. Разбира се- изцяло липсват образи както е прието в литературата . По скоро ще намерите клишета, като се почне с изопачаване на латинските и се мине през закрепена от клипборда рок-лирика (в английски оригинал!) пропагандаторски изрезки от чужди вестници. Злобата, комплексите  и нищетата, българофобията на съставителя са „компенсирани” с неистовото му желание да присъства ту във Виена- ту в Бруклин, на „52-ра улица”, на други мъгляво загатнати чужди места, сякаш грозно ни крещи: „Ех, защо се родих тук”! Като истински стопроцентов ганювец, ренегатът си приписва светски „авантюри”  лишени от всякакакъв смисъл.

Изтерзаните „герои” са мизансцен за развитие на нищожествени „тези”, които са по-скоро фиксидея на едно недорасло мозъче. Така и не се доказват- нито има опити за това. Навсякъде „звучат” тъпо привнесени, изкопирани отнякъде строфи на „Бийстълс” , гонят се из Историята на блуса Фетс-Домино, Саймън и Гарфънкъл , явяват се като дяволчета от табакера перкулясали  Одисеевци, Георгимарковци, осакатени образи от Селинджър- разни гротески чужди фигури, тъмни атентатори (Гаврило Принцип). Бълнувания, вследствие на психотичните дефекти, нанесени му от тежките ИСТИНСКИ книги, с които се е измъчвал в най-крехка възраст. Но- за нас (като читатели) бе „важно” да разберем, че въпреки терзанията Г.Г. е успял да прочете „Крали Марко”, „Винету” и дори „Вълшебната планина”!

Както и че се е добрал на броеве от „Newsweek”, “New York Times”, този животоспасяващ чуждестранен Печат на Истината! Междувременно явно е имал достъп до дънки „Lewis”, шоколади “Tobleron” и  “Pall-Mall” с дълъг филтър. Да му завидиш на късметя!

Г.Г. явно е имал (и още има!) тежък идентификационен проблем. Нанесените травми са  доживот.  Затова сега си отмъщава, като вкарва насила уикипедия-бутафории в мръсната си книжка. Те не му помагат да дооформи перфидните си, грубо-нескопосани типажи и колажи. Но показват безсилието и празнотата му.  Тя е видна и в кошмарните рисунки. От тях, както съответства на "текста" прави впечатление едно безкрайно лутане, сякаш опит да „свърже” нишката, която все се изплъзва. Прииска ми се, поне един път да го ЧУЯ ТОЯ- да се ПОКАЖЕ! Нещичко от себе си да КАЖЕ - било приятно- или трагично, или-забавно по свой начин. Не му се получава. По-скоро ще ни се изсмее злобно с широкоформатно презрение! Безличен, амутиран от белетристични похвати и въобще-от чувства. Досаден  като опротивял анимационен герой –но със самоувствието на Супермен.  В „илюстрациите” един път ще се появи шнур с гола лампа, подобна на бесилка. Подире идат мравчици, оставящи стъпки за никъде, или бакелитов транзистор, замлъкнал заедно с последната истинска нота прозвучала в затъпялото, застинало в своя вечен затвор измъчено „съзнание”.  

Това е безспорно най-подходящата книга за „награда”.  Защото по-глупава, невежествена, нахална и безобразна МИЗЕРИЯ няма в литературата НИКЪДЕ. Хванал да "описва" нещо като нищо и никъде - добре обзаведен с безсмислени (брадати) пропагандистки цитати и втръснали идеологеми, намирайки начин (като ефективно-неприсъствен) да бъде винаги на погрешното "място" и с изсмукани от пръстите наши и чужди "брътвежи"-локуми. Не намери как да ни поразвече или- Божем, разсее- или  разсмее?! Откъде? От суроватката, добре разплискана с коктейли?  Хак ни е- следва да послужи за пример! Тук нека си припомним за другия невзрачник, пияндурника -лауреат на „европейска награда”: К. Терзийски. Посрамването на България пред европейската публика едва ли е случайно.

Пукалското мълчание на "академичните среди", парализирани от низко раболепие е следствие на брутално налаганата ОТВЪН, чрез наставления и субсидии пошла квазикултура и ерзац-литература. За да се лишат истинските творци от възможност да блеснат – и бъдат натикани в чалгата подобно на „номинираните” си безумни събратя. „Букър” и значението му за самия отблъскващ литературен инвалид е следното: ТО СЛЯПОТО- БЕЗОЧЛИВО ПРАВИ!

 Квинтесенцията на Г.Г  в един тържествуващ цитат:

„Най-често името си, човек обича да вижда името си напечатано. Разбира се, тези, които са в по-ранна фаза на болестта.”

 Можем само да се безпокоим, докъде е стигнала болестта (етанол?) междувременно!